Василе ЕРНУ е румънски писател, роден в Мол­дова. Книгата е преведена на множество европейски езици „археология на комунистическото всекидневие“. Нейният огромен успех се дължи на смесицата от невероятна ирония, до сарказъм, много точна картина на времето и деликатна чувствителност към объркаността на „социалистическия човек“. След първото си издание през 2006 г. печели много литературни награ­ди.

„От време на време ми се приисква да си купя билет за СССР, но всеки път се налага да си припомня, че такова нещо вече не се продава…. Единственият начин да го посетя е паметта. Текстът разказва спомена за това невероятно приключение.“

Как да познаеш, че някой е роден в „социалистическия лагер”, какво е комуналка, имало ли е секс в СССР, какво е пиел социалистическият гражданин, що е социалистическа тоалетна, първи чифт джинси, дъвка ли е „жвачката“, що е то пионерски лагер, кремъловеди, политруци, интелигенти, дисиденти, съветски рок, съветски виц, Мосфилм…

Текстът е написан в „еретичен жанр” и се опитва да систематизира теми, герои, ситуации, спомени, неща и ключови думи под формата на парченца от пъзел… – една лична археология на неотдавна отминало време, която цели да опише контурите, духа, начина на мислене и на говорене, характерни за цяла една култура.

„Съветският съюз не е просто страна, а много повече от това. Той е най-големият утопичен политически проект на модерността…  Както казва първата интелигенция след революцията през 1918 г., там не изкуството подражава на живота, а животът трябва да се превърне в изкуство. Там всички заедно изживяхме най-грандиозната политическа творба на ХХ век – с героични приключения, с нечовешки усилия, с потресаващи трагедии…  Бях свидетел на един от най-утопичните проекти на човечеството, бях свидетел на един незавършен проект и видях възхода и падението на тази утопия. Ще се опитам да разкажа нещичко за нея. Всичко, написано тук, е плод на един двоен опит, който не е непременно уникален. От една страна, става дума за прекия опит на гражданина, обитавал съветското пространство, а от друга, за книжния, културно опосредстван опит. Те заедно ме определят като продукт made in URSS. Почти невъзможно ми е да ги разгранича. В същото време разказвам и от гледната точка на един homo sovieticus, продукт на тази страна и на тази култура. И си поставям за цел да не използвам пряко интелектуален опит, добит по-късно. Опитвам се да правя един вид археология на всекидневния живот на СССР, като метафора на съветската култура и цивилизация…  Тази археология не предлага ключ за разбиране, нито пък морална или качествена оценка, а само спомага за опознаването на това, което може да ни помогне да разберем по-добре какво е бил Съветският съюз…”