През 1997 г. тази книга предизвиква сензация – първо в Румъния, където работи и към която принадлежи нейният автор, професор Боя. Предизвиква преосмисляне на ред исторически събития – както от румънската, така и от Балканската (включително българската) история.

В нея се разграничава историята, „такава, каквато е била”, и различните разкази за нея – неизбежно деформирани и митологизирани, и то преднамерено, за да обслужват променящите се гледни точки на настоящето.

Книгата е преведена на много езици и е един от ориентирите не само в румънската, но и в балканската и цялата източноевропейска историография и политология.

Ето какво казва в книгата Лучиан Боя: „… Изглежда историята ни тегли назад. Не реалната история, а историята, която си въобразяваме. Историята, в която сме различни от другите и преследвани от другите – парадоксална комбинация от някакво наше илюзорно превъзходство и натрапчив комплекс за малоценност, – илюстрира едно състояние на духа, което не подхожда на нашето време.”

Лучиан Боя (роден през 1944 г.) е професор в Букурещкия университет, който публикува на румънски и френски, съответно в Румъния и Франция, и е превеждан на много езици. Занимава се с история на идеите, на въображаемото, с теоретизиране на историческото писане, както и с широка гама от митологии (от „края на света“ до комунизма и национализма). На български език е преведена и неговата книга Балчик.