Предисловие / 11

Курс лекции, година 1983–1984

Лекция от 1 февруари 1984 г. – Първи час / 21
Епистемологични структури и алетургични форми. – Генеалогия на изследването на parrêsia: практиките на казване-на-истината относно себе си. – Майсторът на съществуването в хоризонта на грижата за себе си. – Неговата главна характеристика: parrêsia. – Припомняне на политическия произход на понятието. – Двойната стойност на parrêsia. – Структурни черти: истината, въвлечеността и рискът. – Паресиастичният пакт. Parrêsia vs. реторика. – Parrêsia като специфична модалност на казването-на-истината. – Диференциално изследване на двете други казвания-на-истината в античната култура: пророчеството и мъдростта. Хераклит и Сократ.

Лекция от 1 февруари 1984 г. – Втори час / 52
Казването-на-истината от технùка. – Обект на паресиастичното казване-на-истината: êthos. Съчетаването на четирите казвания-на-истината при Сократ. – Философското казване-на-истината като свързване на функциите на мъдростта и на parrêsia. – Проповедта и Университетът в Средновековието. – Една нова комбинаторика на казванията-на-истината. – Преконфигурирането на четирите модалности на веридикция в модерната епоха.

Лекция от 8 февруари 1984 г. – Първи час / 65
Еврипидовата parrêsia: една привилегия на гражданина с добър произход. – Критика на демократичната parrêsia: вредна за града, опасна за онзи, който я упражнява. – Политическата въздържаност на Сократ. – Шантажът-предизвикателство на Демостен. – Невъзможността за етическо разграничаване при демокрацията: примерът с Атинската полития. – Четири принципа на гръцкото политическо мислене. – Платоновият обрат. – Аристотеловото колебание. – Проблемът за остракирането.

Лекция от 8 февруари 1984 г. – Втори час / 97
Истината и тиранът. – Примерът на Хиерон. – Примерът на Пизистрат. – Psukhê като място на етическото разграничаване. – Връщане към Седмо писмо на Платон. – Обръщението на Изократ към Никокъл. – Преобразуването на демократичната parrêsia в автократична parrêsia. – Специфика на философския дискурс.

Лекция от 15 февруари 1984 г. – Първи час / 117
Опасността от забравяне на себе си. – Отказът на Сократ от политическо обвързване. – Солон пред Пизистрат. – Демонът на Сократ. – Рискът от смърт: история на стратезите от Аргинузките острови и на Леон от Саламин. – Делфийският оракул. – Сократовият отговор на оракула: проверката и проучването. – Обект на мисията: грижата на хората за себе си. – Несводимост на Сократовата веридикция към друга. – Възникване на собствено етическа parrêsia. – Цикълът на Сократовата смърт като основание на грижата за себе си.

Лекция от 15 февруари 1984 г. – Втори час / 148
Последните думи на Сократ. – Големите класически интерпретации. – Неудовлетвореността на Дюмезил. – Животът не е болест. – Решенията на Виламовиц и Кюмон. – Критон, излекуван от общоприсъщото мнение. – Погрешното мнение като болест на душата. – Възраженията на Кебет и Симий срещу безсмъртието на душата. – Солидарността на душите в речта. – Завръщане към грижата за себе си. – Завещанието на Сократ.

Лекция от 22 февруари 1984 г. – Първи час / 178
Етимологични изследвания около epimeleia. – Методът на Дюмезил и неговото продължение. – Лахет на Платон: причините за избора. – Пактът за откровеност. – Проблемът за възпитанието на децата. – Противоречивите съждения на Никий и Лахет относно демонстрацията с оръжия. – Въпросът за техническата компетентност според Сократ. – Преобръщане на диалектическата игра от Сократ.

Лекция от 22 февруари 1984 г. – Втори час / 210
Сократ и цялостното, непрекъснато изпитване на себе си. – Bios като обект на Сократовата parrêsia. – Симфонията на речите и действията. – Заключенията на диалога: финалното подчиняване на logos.

Лекция от 29 февруари 1984 г. – Първи час / 230
Кръгът на истината и смелостта. – Сравнение между Алкивиад и Лахет. – Метафизика на душата и естетика на съществуването. – Истинският живот и красивият живот. – Съчленяването на казването-на-истината с начина на живот в кинизма. – Parrêsia като основна характеристика на киника: текстове на Епиктет, Диоген Лаерций, Лукиан. – Дефиниция на отношението между казване-на-истината и начин-на-живот: ‘инструментална функция’/‘функция на редукция’/‘функция на изпитание’. – Животът като театър на истината.

Лекция от 29 февруари 1984 г. – Втори час / 257
Хипотези относно наследствените линии на кинизма. – Религиозните наследствени линии: християнският аскетизъм. – Политическите наследствени линии: революцията като стил на съществуване. – Естетическите наследствени линии: модерното изкуство. – Антиплатонизъм и антиаристотелизъм на модерното изкуство.

Лекция от 7 март 1984 г. – Първи час / 278
Биографични припомняния. – Два противоположни кинически персонажа: Деметрий и Перегрин. – Две противоположни представяния на кинизма: като измама или като универсалия на философията. – Доктринална теснота и социален обхват на кинизма. – Киническото преподаване като арматура на живот. – Темата за двата пътя. – Традиционност по доктрина и традиционност по съществуване. – Философският героизъм. – Гьотевият Фауст.

Лекция от 7 март 1984 г. – Втори час / 312
Проблемът за истинския живот. – Четирите смисъла на истината: онова, което е без преструване, без смесване, право, неизменно. – Четирите смисъла на истинската любов при Платон. – Четирите смисъла на истинския живот при Платон. – Девизът на Диоген: „Промени стойността на монетата!“.

Лекция от 14 март 1984 г. – Първи час / 329
Киническият парадокс, или кинизмът като скандална баналност на философията. – Еклектизмът с обратен ефект. – Трите форми на смелостта за истината. – Проблемът за философския живот. – Традиционни елементи на философския живот: арматурата на живота; грижата за себе си; полезните познания; конформният живот. – Интерпретации на киническото предписание: Преобразувай стойностите! – Двете линии на развитие на истинския живот: Алкивиад или Лахет.

Лекция от 14 март 1984 г. – Втори час / 355
Неприкритият живот: стоическа версия и киническо преоценяване. – Животът без примес в неговата традиционна интерпретация: независимост и чистота. – Киническата бедност: реална, активна, безкрайна. – Търсенето на безчестие. – Киническо самоунижение и християнско самоунизително смирение. – Киническо преобръщане на правия живот. – Скандалът на животинскостта.

Лекция от 21 март 1984 г. – Първи час / 379
Киническото преобръщане на истинския живот в друг живот. – Суверенният живот в традиционния смисъл: готовият да помогне образцов мъдрец. – Темата за философа цар. Киническото преобразуване: сблъсъкът Диоген/Александър. – Възхвала на Херакъл. – Идеята за философската борбеност. – Осмиваният цар. – Скритият цар.

Лекция от 21 март 1984 г. – Втори час / 408
Прочит на Беседата на Епиктет за киническия живот (III, 22). – Стоическите елементи на портрета. – Философският живот: от разумния избор до божественото призвание. – Аскетичната практика като верификация. – Етически елементи на киническата мисия: издръжливост, бдителност, инспектиране. – Отговорността за човечеството. – Управляването на света.

Лекция от 28 март 1984 г. – Първи час / 428
Двата аспекта на киническия живот като суверенен живот: блаженство и проявяване на истината. Киническата нагласа: съобразност с истината, познаване на себе си и надзираване на другите. – Преобразуването на себе си и на света. – Преминаване към християнския аскетизъм: постоянства. – Различия: Другият свят и принципът на подчиняването.

Лекция от 28 март 1984 г. – Втори час / 450
Употребата на термина parrêsia в първите предхристиянски текстове: човешки и божествени модалности. – Parrêsia в Новия завет: доверчива вяра и отваряне на сърцето. – Parrêsia при Отците: дързостта. – Развитие на антипаресиастичен полюс: подозрителното познание на себе си. – Истината за живота като условие за достъп до един друг свят.

СИТУАЦИЯ НА КУРСА / 479
Фредерик Гро

Индекс на термините / 503
Индекс на имената / 508