„БАРТЪЛБИ, ПИСАРЯТ“ е не просто един от най-прочутите текстове на Мелвил. Той е подреждан сред най-забележителните разкази в цялата американска литература, сред най-знаменателните в цялата  световна, пръв кълн на модернизма, скъп текст и за постмодернизма.

Според любопитна история Мелвил бил помолен да напише разказ. Той замислил историята за Агата, която дълги години чакала вест от заминалия си съпруг, докато накрая пощенската кутия се разпаднала. Неполучените писма станали център на цялата история, която Мелвил така и не дописал, но пък ги пренесъл по тъжно изящния си начив в края на „Бартълби…“.

Историята за човека, който по чуден начин трогва и обърква, е деликатна за четене, лесна за усещане, трудна за забравяне. „Бартълби…“ подсказва странни въпроси: Да не би да се окаже, че за да сме човеци, по-важни са някои свръхпарадоксални наши черти? Че по-важна е самотата, а не заедността? Че по-важно е да предпочетем да не…?

***

„БИЛИ БЪД, МОРЯКЪТ“ – историята за съвършения моряк хубавец и за духа, който пребивава в него и гледа през небесносините му очи, за неговата простота, невинност/вина и смърт, за виолетовата страст на Клагарт и за благия разум на звездния капитан Виър – именно тази история е призната за втората по значимост творба на Мелвил.

Тя е писана дълго, публикувана е посмъртно и веднага встъпва в канона на шедьоврите не просто на американската, а на англоезичната литература като цяло. Мнозина я смятат за една от най-възхитителните новели, писани някога в западната култура.

Създаването й не е било преднамерено и всъщност тръгва от написването на една балада – онази, която сега откриваме в края на книгата. Мелвил се заема да съчини обяснителна бележка към тези стихове, но тя се превръща постепенно в процес, който ще го отведе до десетки страници – книгата, над която той работи през последните години от живота си.

Историята на публикуването й е дълга, изследователите според по различни места в нея, съществени или несъществени за удоволствието на читателя. По-важното е, че можем да разполагаме с този текст и да се наслаждаваме на онези бистри или мътни морета от бледа ярост и нюанси на меки копнежи, към които ни води той.

Десетилетия наред многозначителната и красива новела, която впрочем е огромно предизвикателство към всеки преводач, неспирно бива четена и човъркана за отваряне с различни тълкувателски ключове от литературни критици, философи, културни теоретици, историци, дори прависти, без да броим филмиранията, театралните постановки, операта на Б. Бритън. Един от най-любопитните е прочитът, който предлага Ив Козофски Седжуик в книгата си Епистемология на прикритостта: да четем „Били Бъд“ в режима на темите забранени/позволени желания и всеки импулс на персонаж в книгата, който би могъл да се нарече желание, да видим и като хомосексуален. А така – да отправяме към „Били Бъд“ всички наши парализиращи културни питания относно възможността желанието да поеме във всякакви, неочаквани дори за самите нас, посоки.