В сътрудничество с дългогодишния художник на издателството Яна Левиева, от 2009 г. насам експериментираме с формата, в която нашите издания стигат до публиката.
Един от експериментите е изданието ни на Хиляда плоскости: Капитализъм и шизофрения 2 на Жил Дельоз и Феликс Гатари (публикувана през 2009 г.). Тази легендарна книга, смятана за „библия“ на философския постмодернизъм, беше отпечатана в съвършено бяла корица, придружена с набор от печати, изработени от художника Яна Левиева, заедно с комплект цветни мастила и възможността всеки читател/купувач на книгата да отпечата (идвайки в офиса на издателството, разположен в „книжния център“ на столицата, площад „Славейков“) по собствен вкус и усет „своя“ корица.
Повече за мотивите на подобно издание, замислено от преводача на книгата Антоанета Колева, можете да прочетете на английски език в нейната публикация в списание на Факултета по семиотика, Университет на Монреал: „Translating – discovering or inventing?“, Trahir (mai 2011).
Преработена и съкратена версия на този текст можете да откриете на български език в броя от декември 2018 г. на списание „Панорама“, издание на Съюза на преводачите в България. Ето началото на текста:
„Да се освободиш от текста, тряскайки вратата“:
Един експеримент покрай Хиляда плоскости на Дельоз (и Гатари)
“Дельоз и Гатари толкова малко обичат властта, че се стремят да
неутрализират дори властовите ефекти, свързани с техния собствен дискурс.
Оттук игрите и клопките, които човек открива почти навсякъде в книгата им и
които превръщат превеждането й в истински невероятно постижение.
Но това не са познатите клопки на реториката… [, а] са
клопките на хумора:
множество подканяния… да се освободиш от текста, тряскайки вратата.”
М. Фуко
Нека започна просто – преведох на български език двата тома на Капитализъм и шизофрения: Анти-Едип (2004) и Хиляда плоскости (2009) (ориг. заглавия: Capitalisme et schizophrénie: Anti-Oedipе [1], Mille plateaux [2]) на Жил Дельоз и Феликс и се грижих за публикуването им като издател. Говоренето ми тук се базира преди всичко на един специфичен опит покрай превеждането на Хиляда плоскости. Но той пък е на свой ред положен в контекста на опита ми от превеждането на първата част на тази книга, а и много по-нашироко – в контекста на опита от превеждането през последните 20 години най-вече на текстовете на Мишел Фуко, но също и на Морис Бланшо. Както и в контекста на опита от над 20 години експериментиране във и чрез издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, която единствена в България е специализирана не просто в областта на съвременната високорефлексивна (това е важна дистинкция) хуманитаристика, а в няколко от своеобразните течения из нейния пълноводен поток, за които обсъжданата тук книга би била изключително уместно лице. Ето защо говоренето ми неизбежно е заразено с определен pathos, но пък е и от гледната точка на известна прагматика. А заедно с това е и политическо, обаче само в онзи смисъл, в който „политически” означава „с цялата сила на нечие желание”; с последното припомням – автоиронично! – настроения от началото и края на Хиляда плоскости, но и нека използвам това като повод да призная, че много от наличните в този текст термини и метафори са нарочно заимствани от обсъжданата книга, защото едно от убежденията ми е, че доброто говорене за един текст е чрез максимално плътно използване на неговия собствен идиом…“
Антоанета Колева
(Микрополитики на превода [част 1])
Можете да намерите целия текст в цитираното издание на списание Панорама, версия на хартия.