УмираШТият Гьоте – не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ.

Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник.

В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витген­щайн, реално живял много по-късно от него…

В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой точно е Монтен…

Третата иронизира, а на места директно подиграва импулса да се бяга от миналото, от себе си.

В четвъртата самият разказвач бива преслед­ван от най-големия си враг:… родината.

Четири миниатюрни модела, в които се оглеж­да мощта на неподражаемия Бернхард и които ни напомнят – къде с нежност, къде с ожесто­чение, – че авторът, макар да твърди, че мрази историите/разкази, всъщност създава техни гениални образци.