В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата.
Вместо анализ на индивидуалната душа – на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас.
Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията…
Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс?

Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха да се проявява тя?

Това ли е първоначалното на религия, морал, изкуство, закон и общество?

Доколко си помагат едно на друго изучаването на неврозите и на културните образувания?

Еднакъв ли е генезисът на социалното въображаемо и на индивидуалното несъзнавано?

Фройдовите хипотези изкушават и днес.

Изданието е придружено с послеслов на доктор Давид Иерохам, който търси свои отговори на въпросите и предлага несъзнаваното и културата да се четат през термина „сцена“.