С текста си „Сън и екзистенция“ Лудвиг Бинсвангер поставя началото на екзистенциалната психоанализа. Потомствен швейцарски психиатър, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер, с това легендарно есе той основополага направление, което днес печели все повече внимание сред привържениците на историзирането и контекстуализирането на рефлексията над човека и на работата с него.
„Въведението“ на Мишел Фуко към текста на Бинсвангер, трикратно по-обемисто от коментирания текст, е първият влиятелен теоретичен текст на човека, извоювал си авторитета на един от най-големите провокатори към съвременното мислене изобщо. Както и към смелостта на индивида да разширява границите на собствената си свобода чрез мисленето. В него Фуко набелязва пътя към една антропология на въображението чрез изследване на съня като негово условие за възможност и сблъсква въображение и въображаемо в опит да стигне до конституиращия смисъла и субекта момент, до момента на абсолютната свобода.
Тази книга събира двата текста с убеждението, че пробивите им ще послужат на психолози, психотерапевти, философи, антрополози, рефлексивни социолози, културни теоретици, историци и литературоведи. Но преди всичко ще послужат на онзи, който се вълнува от своето „себе си“. Както и на обичащите красиви текстове, които правят границата между теория и фикция невидима, а на човешкото съществуване придават неочаквани измерения.