Авторът на тази книга, Реверони Сен-Сир (1767-1829) създава образци на ранномодерната литература, научни трактати, дори инженерни бисери в полза на самия френски крал.

Романът Полиска, неговата най-известна книга, е смес от отиващия си по онова време любовен роман на Просвещението и възникващия „черен роман“ на Модерността: еротика и екзотика, ужаси, измъчващи тялото чрез средствата на науката, но терзаещи с равна сила и душата.

Красивата и наивна полска графиня Полиска побягва от горящия си замък и чуждите нашественици към уж спасителна Европа, а всъщност попада из планини, подземия, замъци, които я дебнат със злочестия, и преминава от ръце в ръце – ръцете на хора, които я подлагат на чудовищни изтезания, търсейки… любовна наслада. Еротично и злокобно – умението на автора в редуването им (не е случайно, че геният му завършва в лудница!) е равностойно на това на Маркиз дьо Сад.

Ето какво казва за този роман Мишел Фуко, който е негов голям почитател: „Всяка епоха има своята система на ‘еротично познание’, която подхвърля на изпитание (на съвместно изпитание) Границата и Просветеността… ‘Модерната перверзност’, истински престъпващите границите форми на еротизма намираме днес именно в пространството, през което преминава странното посвещаване на Полиска: при противоприродното…, там, в онзи тъмен ъгъл, където бди Знанието.“