Ханс Блуменберг (1920 – 1996), чиято биография по време на националсоциализма е белязана от страданията на „наполовина евреина“, започва академичния си път с докторска работа върху средновековната схоластична онтология и се хабилитира с изследване върху феноменологията на Хусерл. През 1963, заедно с Х.-Р. Яус, В. Изер и др., става съосновател на прочулата се група „Поетика и херменевтика“. Носител е на наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза – доказателство за онзи уникален стил, който настоящата книга чудесно илюстрира.
Нарастващият брой негови изследователи го сродяват с традиции като херменевтика, феноменология, постструктурализъм, но истински отличителното е несравнимата му оригиналност и именно дистанцирането от познати традиции.
Това е първата книга, с която Блуменберг представя своята „метафорология“ – една идея, която оттам нататък ще разгръща в томове от стотици страници, които му създават репутацията на един от най-оригиналните мислители на съвремието.
Съществуват „абсолютни метафори“, казва Блуменберг. Те не се преодоляват в движението към понятия, а са неизчерпаем ресурс за всяко мислене.

Дали по този начин не се универсализира максимално фигуративното мислене, което иначе бива ограничавано до сферата на изкуството и най-много – до осмислящия го естетически и критически дискурс?

„Абсолютните метафори имат история… в един по-радикален смисъл от понятията, тъй като историческата промяна на една метафора разкрива метакинетиката на историческите смислови хоризонти … Метафорологията се стреми да достигне субструктурата на мисленето … Същевременно цели да покаже с каква ‘смелост’ духът изпреварва сам себе си в своите образи.“
Най-сетне за пръв път на български имаме книга – и то от типа „представително резюме“ или „въведение“ – на един от най-оригиналните хуманитарни мислители, автор на идеята за метафорология.