„Ние осцилираме между илюзията за завършеното и световъртежа от неуловимото. В името на завършеното ни се иска да вярваме, че съществува някакъв уникален ред, който поначало би ни позволявал да стигаме до знание; в името на неуловимото ни се иска да мислим, че ред и безредие са две думи, еднакво обозначаващи случайността.“
Ж. Перек

Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор.
Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области – от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях – до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти…
На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто философска игра с понятия, а другаде сме изумени от някакъв неокачествим жанр работене с емпирични дреболии – радост, каквато си доставя всеки от нас по различни поводи и в различни мащаби по пътя на най-важната ни задача на този свят: самопознанието.

Есетата представят Перек в пълния блясък на неговата „„запазена марка“ писане и ни въртят с различна скорост около един копнеж, признат ето така:

„Толкова изкусително е да поискаш да разпределиш целия свят според един-единствен кодекс…“.