Тоталитарните общества преформатират потребността от символен капитал, които да легитимира властта. Редом с всичко останало, по това време на световната сцена се появява един нов вид герои – спортистите.
Техните физически постижения са отвъд обичайните човешки способности: те се характеризират с бързината, силата и издръжливостта на… машини.
А рекордите им са ценен символен капитал за режимите, заради който техните тела-машини биват оптимизирани и използвани по извънреден начин.

Тази книга е опит за една археология на знанието, опитваща се да следва процедурите на Мишел Фуко, като се помести в създадената от него традиция на изучаване на различните дискурси – текстове, административни документи, доноси, научни изследвания и заключения, журналистически статии и произведения на изкуствата. Книгата проследява как те създават едно знание, което прави възможно изобретяването и налагането на човека-машина в конкретния му аспект на тяло на спортист. А акцентът е върху неговото инструментализиране с пропагандна цел.