Кребийон (1707-1777) е сред най-прочутите френски романисти от края на епохата на Просвещението, личност-легенда в напарфюмираните парижки салони от първата половина на XVIII Век. Романът Заблудите е емблема на литературата от епохата, бляскав сблъсък на ерудираното либертинство и стандартните нагласи на времето си. Чрез прочутата техника „имитация на мемоар“ се представя навлизането в светското общество на млад благородник. Онези, които го посвещават, са, разбира се, жени… И постепенно, водени от думите – тези главни герои в заблудите на ума и сърцето! – разбираме, че светското е в огромна степен символ на… еротичното. А възхитителният рационализъм на гаснещата просвещенска епоха с лекота прави няколко пробива пред очите ни – на едно място книгата се превръща в съвременен трактат по (безочлив) морал, на друго – в трактат по естетика на романа.
Ето каква казва самият Мишел Фуко, на когото книгата е сред любимите: „Заблудите на сърцето и ума разказват за едно посвещаване… Разказът за посвещаването дължи най-силния си еротичен престиж на това, че прави осезаема Връзката между Знание и Желание… Всяка епоха има своята система на Еротично познание, която подхвърля на изпитание (на съвместно изпитание) Границата и Просветеността.“