С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист ХУГО ФОН ХОФМАНСТАЛ (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм.

Сянката на жената е символ на незаченатите и неродените деца. През нейния образ започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността.
„Да откриваш пътя си сам, подобно на змията по земята и на ястреба в небето, е блаженство, но любовта е нещо повече“ – казва Хофманстал и това може да бъде един добър кратък израз на книгата.