Преди шейсет години Томас Ман предупреждава германците никога повече да не се стремят към „германска Европа”. Точно това обаче се случи в хода на кризата на еврото: най-силната икономическа сила на континента започва да диктува условията.

Под въпрос застават базисни правила на европейската демокрация – защото предусещането, че Европа върви към катастрофа, фундаментално е променило властта, която следва само чисто икономическа логика и сякаш „забравя“ за демократичните ценности. Във водеща идея за Европа бива издиган… германският модел на стабилност.
Как може да се преодолее кризата и едновременно – да се запази демокрацията?

Изводът на Бек след анализи с политически, социологически, икономически и дори психологически привкус е, че ни е нужен европейски обществен договор, който да се отнася не до институциите, а до индивидите.

Днешна Европа ще успее да оцелее, ако започне да променя формата си, смята един от най-големите социолози на съвремието: Евросъюзът трябва да стане нещо повече от леден брак, поддържан единствено заради ужаса от онзи хаос, до какъвто би довело неговото разпадане. Той трябва да бъде преизграден върху нещо по-позитивно: „европейско общество на индивидите” е новият манифест. Няма по-добър начин за това от обединяването на обикновените европейци, които подемат действие сами, извън институциите.

Книгата е издадена едновременно с публикацията й на оригиналния немски език.

Улрих Бек (1944-2015) е сред най-влиятелните социални мислители на съвремието, легендарният създател на концепцията за „рисковото общество”. Професор по социология на Мюнхенския университет, преподавател в Харвард, Париж и London School of Economics. Неговият opus magnum – Рисковото общество, също е издание на КХ – Критика и Хуманизъм.