Промо!
  • Автори: Мишел Фуко
  • Управляването на себе си и на другите

    Курс лекции в Колеж дьо Франс 1982-1983 г.

    Тези важни късни текстове на Фуко са въведение в изследването на понятието parresia.

    Фуко чете с оригинален подход образци от античното наследство, но ги чете в регистъра на смелостта да се говори истината, и то с поемане на риск от страна на говорещия – риско, който може да стигне до риска за собствения живот. Това се оказва забравеното етическо основание на демокрацията, постепенно преобразувало се в обръщане към душата на владетеля и набелязало пътищата на “духовното наставляване”.
    През кристално разпоредените отношения между философия, политика, реторика, истина, демокрация, общ интерес Фуко предлага една нова модалност за правене на история на философията.

    Но освен това нахвърля очертанията на една фигура на философа и философията, в която разпознаваме него самия: като тръгва от легендарния текст на Кант за Просвещението, той показва нашето, но и собственото си вписване в онова, което нарича философска модерност.  Фуко  никъде другаде не е обглеждал така ясно собствената си работа през годините, както тук.
    Курсът лекции от 1982-1983 г. е първата част от двугодишно занимание на Фуко с темата за управляването на себе си и на другите: саморефлексивен концентрат на водилата го през годините мотивация и последно изследване преди смъртта му, негово завещание и покана за работа към оставащите.

    Втората част на курса лекции под същото название, от академичната 1983-1984 година, последен преди смъртта на Мишел Фуко, предстои да излезе през 2019 г.

  • Серия: Varius
  • Област: културология, политология, философия
  • Страници от книгата /
  • Превод от: френски
  • Преводач: Антоанета Колева
  • Художник: Яна Левиева
  • Година: 2016
  • Формат: 20.5 / 14 см.
  • ISBN: 9789545871962
  • 30.00 лв. 27.00 лв.

    Предисловие / 11

     

    Курс лекции, година 1982–1983

    Лекция от 5 януари 1983 г. – Първи час / 21
    Бележки относно метода. – Изследване на текста на Кант „Що е Просвещение?“ – Условия на публикуване: списанията. – Срещата между християнското Aufklärung и еврейското Хаскала: свободата на съвестта. – Философия и актуалност. – Въпросът за Революцията. – Двете критически потомствени линии.

    Лекция от 5 януари 1983 г. – Втори час / 54
    Идеята за непълнолетие: нито природна безпомощност, нито авторитарно лишаване от права. – Излизане от състоянието на непълнолетие и упражняване на критическа дейност. – Сянката на трите Критики. – Трудността на еманципацията: мързел и малодушие; известèният провал на освободителите. – Двигателите на състоянието на непълнолетие: наслагването между ‘подчиняване’ / ‘отсъствие на разсъждаване’: смесването между ‘частна употреба’ / ’публична употреба’ на разума. – Проблематичните обрати в края на Кантовия текст.

    Лекция от 12 януари 1983 г. – Първи час / 76
    Припомняния на метода. – Определяне на темата на изследване за годината. – Parrêsia и култура на себе си. – Трактат за страстите на Гален. – Parrêsia: трудността да се очертае понятието; библиографски ориентири. – Едно дълготрайно, множествено, нееднозначно понятие. – Платон пред тирана на Сиракуза: една образцова сцена на parrêsia. – Ехото от Едип. – Parrêsia versus доказване / обучаване / обсъждане. – Елементът на риск.

    Лекция от 12 януари 1983 г. – Втори час / 102
    Пунктове на несводимост на паресиастичния изказ до перформативен изказ: ‘създаване на неопределен риск’ / ‘публично изразяване на лично убеждение’ / ‘проявяване на свободна смелост’. – Прагматика и догматика на дискурса. – Класическа употреба на понятието parrêsia: демокрация (Полиб) и гражданство (Еврипид).

    Лекция от 19 януари 1983 г. – Първи час / 120
    Персонажът на Ион в митологията и историята на Атина. – Политически контекст на трагедията на Еврипид: Никиевият мир. – История на раждането на Ион. – Алетургична схема на трагедията. – Имплицирането на трите казвания-на-истината: оракулството / признанието / политическия дискурс. – Структурално сравнение между Ион и Едип цар. – Приключенията на казването-на-истината в Ион: двойната полулъжа.

    Лекция от 19 януари 1983 г. – Втори час / 149
    Ион: Ще съм наричан никаквец, ще бъда Нищо. – Три категории граждани. – Последици от едно политическо натрапване на Ион. – В търсене на майка. – Parrêsia, несводима до действително упражняване на властта и до произтичащо от статута на гражданин положение. – Агонистичната игра на казването-на-истината: свободна и рискована. – Исторически контекст: спорът Клеон/Никий. – Гневът на Креуса.

    Лекция от 26 януари 1983 г. – Първи час / 169
    Продължение и край на сравнението Ион / Едип: истината се ражда не от проучване, а от сблъсъка на страстите. – Царуване на илюзиите и страстта. – Викът на признание и на обвинение. – Анализите на Ж. Дюмезил върху Аполон. – Използване на Дюмезиловите категории, приложени към Ион. – Трагическо модулиране на темата за гласа. – Трагическо модулиране на темата за златото.

    Лекция от 26 януари 1983 г. – Втори час / 194
    Трагическо модулиране на темата за плодовитостта. – Parrêsia като заклеване: публичното разобличаване от слабия на несправедливостта на могъщия. – Второто признание на Креуса: гласът на изповедта. – Последни перипетии: от плана за убийство до появата на Атина.

    Лекция от 2 февруари 1983 г. – Първи час / 216
    Припомняне на текста на Полибий. – Връщане към Ион: божествени и човешки веридикции. – Трите форми на parrêsia: политико-статутна, съдебна, морална. – Политическата parrêsia: нейната връзка с демокрацията; нейната закотвеност в една агонистична структура. – Връщане към текста на Полибий: отношението isêgoria / parrêsia. – Politeia и dunasteia: мисленето на политиката като опит. – Рarrêsia при Еврипид: Финикийките, Хиполит, Вакханките, Орест. – Процесът на Орест.

    Лекция от 2 февруари 1983 г. – Втори час / 245
    Правоъгълникът на parrêsia: формално условие / фактическо условие / условие за истинност / морално условие. – Пример за правилното функциониране на демократичната parrêsia при Тукидид: трите речи на Перикъл. – Лошата parrêsia при Изократ.

    Лекция от 9 февруари 1983 г. – Първи час / 263
    Parrêsia: обичайна употреба; политическа употреба. – Припомняне на три образцови сцени: Тукидид; Изократ; Плутарх. – Линии на еволюция на parrêsia. – Четирите големи проблема на античната политическа философия: идеалният град; съответните за демокрацията и автокрацията достойнства; обръщане към душата на владетеля; отношението философия/реторика. – Изследване на три текста на Платон.

    Лекция от 9 февруари 1983 г. – Втори час / 293
    Писмата на Платон: ситуация. – Изследване на Пето писмо: phônê на държавните уредби; причините за невъвлеченост. – Изследване на Седмо писмо. – История на Дион. – Политическа автобиография на Платон. – Пътуването в Сицилия. – Защо Платон приема: kairos, philia, ergon.

    Лекция от 16 февруари 1983 г. – Първи час / 311
    Философското ergon. – Сравнение с Алкивиад. – Реалността на философията: смелото обръщане към властта. – Първо условие за реалност: изслушването, първият кръг. – Философското дело: избор; напредване по път; прилежност. – Реалността на философията като работа на себе си над себе си (втори кръг).

    Лекция от 16 февруари 1983 г. – Втори час / 340
    Провалът на Дионисий. – Платоновият отказ от писането. Mathêmata срещу sunousia. – Философията като практика на душата. – Философското отклонение на Седмо писмо: петте елемента на познанието. – Третият кръг: кръгът на познанието. – Философът и законодателят. – Финални бележки върху съвременните интерпретации на Платон.

    Лекция от 23 февруари 1983 г. – Първи час / 358
    Загадъчната блудкавост на политическите съвети на Платон. – Съветите към Дионисий. – Диагностиката, упражняването на убеждаване, предложението за режим. – Съветите към приятелите на Дион. – Изследване на Осмо писмо. – Parrêsia в корена на политическия съвет.

    Лекция от 23 февруари 1983 г. – Втори час / 392
    Философия и политика: необходимо отношение, но невъзможно съвпадане. – Киническата и Платоновата игра на отношението с политиката. – Исторически новото положение на нещата: мислене за нова политическа единица, надхвърляща града. – От публичното място до душата на владетеля. – Платоновата тема за философа-цар.

    Лекция от 2 март 1983 г. – Първи час / 409
    Серия от припомняния относно политическата parrêsia. – Точки на еволюция на политическата parrêsia. – Големите въпроси на древната философия. – Изследване на един текст на Лукиан. – Онтологията на дискурсите на веридикция. – Сократовото слово в Апология. – Парадоксът на политическото невъвличане на Сократ.

    Лекция от 2 март 1983 г. – Втори час / 443
    Край на изследването на Апология на Сократ: противоположността parrêsia/реторика. – Изследване на Федър: общ план на диалога. – Условията на добрия logos. – Истината като постоянна функция на дискурса. – Диалектика и психагогия. – Философската parrêsia.

    Лекция от 9 март 1983 г. – Първи час / 461
    Историческият обрат на parrêsia: от политическата игра към философската игра. – Философията като практика на parrêsia: примерът на Аристип. – Философският живот като показване на истината. – Постоянното обръщане към властта. –Отправянето на питане към всекиго. – Портретът на киника при Епиктет. – Перикъл и Сократ. – Модерната философия и смелостта за истината.

    Лекция от 9 март 1983 г. – Втори час / 485
    Изследване на Горгий. – Задължението за признание при Платон: контекстът на унищожаване на реториката. – Трите качества на Каликъл: epistemê, parrêsia, eunoia. – Агонистична игра срещу система на равенството. – Сократовото слово: basanos и homologia.

     

    Ситуация на курса 513

    Фредерик Гро

     

    Индекс на термините / 534

    Индекс на имената / 538

    Бележка на преводача / 542