Предисловие / 11

Курс лекции, година 1982–1983

Лекция от 5 януари 1983 г. – Първи час / 21
Бележки относно метода. – Изследване на текста на Кант „Що е Просвещение?“ – Условия на публикуване: списанията. – Срещата между християнското Aufklärung и еврейското Хаскала: свободата на съвестта. – Философия и актуалност. – Въпросът за Революцията. – Двете критически потомствени линии.

Лекция от 5 януари 1983 г. – Втори час / 54
Идеята за непълнолетие: нито природна безпомощност, нито авторитарно лишаване от права. – Излизане от състоянието на непълнолетие и упражняване на критическа дейност. – Сянката на трите Критики. – Трудността на еманципацията: мързел и малодушие; известèният провал на освободителите. – Двигателите на състоянието на непълнолетие: наслагването между ‘подчиняване’ / ‘отсъствие на разсъждаване’: смесването между ‘частна употреба’ / ’публична употреба’ на разума. – Проблематичните обрати в края на Кантовия текст.

Лекция от 12 януари 1983 г. – Първи час / 76
Припомняния на метода. – Определяне на темата на изследване за годината. – Parrêsia и култура на себе си. – Трактат за страстите на Гален. – Parrêsia: трудността да се очертае понятието; библиографски ориентири. – Едно дълготрайно, множествено, нееднозначно понятие. – Платон пред тирана на Сиракуза: една образцова сцена на parrêsia. – Ехото от Едип. – Parrêsia versus доказване / обучаване / обсъждане. – Елементът на риск.

Лекция от 12 януари 1983 г. – Втори час / 102
Пунктове на несводимост на паресиастичния изказ до перформативен изказ: ‘създаване на неопределен риск’ / ‘публично изразяване на лично убеждение’ / ‘проявяване на свободна смелост’. – Прагматика и догматика на дискурса. – Класическа употреба на понятието parrêsia: демокрация (Полиб) и гражданство (Еврипид).

Лекция от 19 януари 1983 г. – Първи час / 120
Персонажът на Ион в митологията и историята на Атина. – Политически контекст на трагедията на Еврипид: Никиевият мир. – История на раждането на Ион. – Алетургична схема на трагедията. – Имплицирането на трите казвания-на-истината: оракулството / признанието / политическия дискурс. – Структурално сравнение между Ион и Едип цар. – Приключенията на казването-на-истината в Ион: двойната полулъжа.

Лекция от 19 януари 1983 г. – Втори час / 149
Ион: Ще съм наричан никаквец, ще бъда Нищо. – Три категории граждани. – Последици от едно политическо натрапване на Ион. – В търсене на майка. – Parrêsia, несводима до действително упражняване на властта и до произтичащо от статута на гражданин положение. – Агонистичната игра на казването-на-истината: свободна и рискована. – Исторически контекст: спорът Клеон/Никий. – Гневът на Креуса.

Лекция от 26 януари 1983 г. – Първи час / 169
Продължение и край на сравнението Ион / Едип: истината се ражда не от проучване, а от сблъсъка на страстите. – Царуване на илюзиите и страстта. – Викът на признание и на обвинение. – Анализите на Ж. Дюмезил върху Аполон. – Използване на Дюмезиловите категории, приложени към Ион. – Трагическо модулиране на темата за гласа. – Трагическо модулиране на темата за златото.

Лекция от 26 януари 1983 г. – Втори час / 194
Трагическо модулиране на темата за плодовитостта. – Parrêsia като заклеване: публичното разобличаване от слабия на несправедливостта на могъщия. – Второто признание на Креуса: гласът на изповедта. – Последни перипетии: от плана за убийство до появата на Атина.

Лекция от 2 февруари 1983 г. – Първи час / 216
Припомняне на текста на Полибий. – Връщане към Ион: божествени и човешки веридикции. – Трите форми на parrêsia: политико-статутна, съдебна, морална. – Политическата parrêsia: нейната връзка с демокрацията; нейната закотвеност в една агонистична структура. – Връщане към текста на Полибий: отношението isêgoria / parrêsia. – Politeia и dunasteia: мисленето на политиката като опит. – Рarrêsia при Еврипид: Финикийките, Хиполит, Вакханките, Орест. – Процесът на Орест.

Лекция от 2 февруари 1983 г. – Втори час / 245
Правоъгълникът на parrêsia: формално условие / фактическо условие / условие за истинност / морално условие. – Пример за правилното функциониране на демократичната parrêsia при Тукидид: трите речи на Перикъл. – Лошата parrêsia при Изократ.

Лекция от 9 февруари 1983 г. – Първи час / 263
Parrêsia: обичайна употреба; политическа употреба. – Припомняне на три образцови сцени: Тукидид; Изократ; Плутарх. – Линии на еволюция на parrêsia. – Четирите големи проблема на античната политическа философия: идеалният град; съответните за демокрацията и автокрацията достойнства; обръщане към душата на владетеля; отношението философия/реторика. – Изследване на три текста на Платон.

Лекция от 9 февруари 1983 г. – Втори час / 293
Писмата на Платон: ситуация. – Изследване на Пето писмо: phônê на държавните уредби; причините за невъвлеченост. – Изследване на Седмо писмо. – История на Дион. – Политическа автобиография на Платон. – Пътуването в Сицилия. – Защо Платон приема: kairos, philia, ergon.

Лекция от 16 февруари 1983 г. – Първи час / 311
Философското ergon. – Сравнение с Алкивиад. – Реалността на философията: смелото обръщане към властта. – Първо условие за реалност: изслушването, първият кръг. – Философското дело: избор; напредване по път; прилежност. – Реалността на философията като работа на себе си над себе си (втори кръг).

Лекция от 16 февруари 1983 г. – Втори час / 340
Провалът на Дионисий. – Платоновият отказ от писането. Mathêmata срещу sunousia. – Философията като практика на душата. – Философското отклонение на Седмо писмо: петте елемента на познанието. – Третият кръг: кръгът на познанието. – Философът и законодателят. – Финални бележки върху съвременните интерпретации на Платон.

Лекция от 23 февруари 1983 г. – Първи час / 358
Загадъчната блудкавост на политическите съвети на Платон. – Съветите към Дионисий. – Диагностиката, упражняването на убеждаване, предложението за режим. – Съветите към приятелите на Дион. – Изследване на Осмо писмо. – Parrêsia в корена на политическия съвет.

Лекция от 23 февруари 1983 г. – Втори час / 392
Философия и политика: необходимо отношение, но невъзможно съвпадане. – Киническата и Платоновата игра на отношението с политиката. – Исторически новото положение на нещата: мислене за нова политическа единица, надхвърляща града. – От публичното място до душата на владетеля. – Платоновата тема за философа-цар.

Лекция от 2 март 1983 г. – Първи час / 409
Серия от припомняния относно политическата parrêsia. – Точки на еволюция на политическата parrêsia. – Големите въпроси на древната философия. – Изследване на един текст на Лукиан. – Онтологията на дискурсите на веридикция. – Сократовото слово в Апология. – Парадоксът на политическото невъвличане на Сократ.

Лекция от 2 март 1983 г. – Втори час / 443
Край на изследването на Апология на Сократ: противоположността parrêsia/реторика. – Изследване на Федър: общ план на диалога. – Условията на добрия logos. – Истината като постоянна функция на дискурса. – Диалектика и психагогия. – Философската parrêsia.

Лекция от 9 март 1983 г. – Първи час / 461
Историческият обрат на parrêsia: от политическата игра към философската игра. – Философията като практика на parrêsia: примерът на Аристип. – Философският живот като показване на истината. – Постоянното обръщане към властта. –Отправянето на питане към всекиго. – Портретът на киника при Епиктет. – Перикъл и Сократ. – Модерната философия и смелостта за истината.

Лекция от 9 март 1983 г. – Втори час / 485
Изследване на Горгий. – Задължението за признание при Платон: контекстът на унищожаване на реториката. – Трите качества на Каликъл: epistemê, parrêsia, eunoia. – Агонистична игра срещу система на равенството. – Сократовото слово: basanos и homologia.

Ситуация на курса 513

Фредерик Гро

Индекс на термините / 534

Индекс на имената / 538

Бележка на преводача / 542