Промо!
  • Автори: Нина Николова
  • Excrementum: Сетива на близостта

    Социологическа аналитика

    Тази наистина единствена по рода си книга в българската хуманитаристика, чиято тематика същевременно се вписва в най-модерни световни тенденции, тематизира ‘сетивата на близостта’. Наблюдава ги в разнообразни контексти: от аналната еротика и аморфната перверзност на малкото дете (анализирани през неговото обоняние) през блаженото състояние на подпийналост, позволяващо триумфалното завръщане на всичко онова, което културата е дамгосала (разгледани през призмата на вкусовото сетиво), до противопоставянето между ‘града на болката и състраданието’ и ‘града на комфорта и изолацията’ (в ракурса на тактилното сетиво).

    Изходна предпоставка е, че в сравнение със сетивата на дистанцията (зрението и слуха) сетивата на близостта, наричани още ‘нисши сетива’, са свързани в много по-голяма степен с отвращението и удоволствието. Поставяйки на фокус топоса на отвращението, но в един специфичен, преди всичко психоаналитичен, аспект, то се разглежда като бивше желание. А самото желание се мисли като по особен начин сдвоено с удоволствието (което може да се види например в амбивалентността на немската дума Lust, означаваща едновременно желание и удоволствие): така желанието става очакване, предвкусване на бъдещо удоволствие.

    Същевременно така формулиран, изследователският интерес предполага и специфична перспектива към тялото. То бива третирано в един феноменологичен контекст като биване-в-света, както би казал Хайдегер, или в термините на Мерло-Понти, като поресто битие. Казано по друг начин, става дума за тялото като проникнато от света и като проникващо в света, като намиращо се в някаква особена ‘плът-на’ (в смисъла на понятието за ‘плът’ на Мерло-Понти) симбиоза със света. Пример за такава симбиоза е пространството на „истинската, афективно-феноменологична близост“ на интимността като пространство на т.нар. „(атмо)сфера“, доминирано именно от ‘сетивата на близостта’ – в него другият бива вдъхван, докосван, дори ‘вкусван’.

    Когато става дума за ‘социологическа’ аналитика, тук се има предвид едно твърде неконвенционално разбиране за социология, доколкото рефлексивносоциологическият подход е съчленен, от една страна, с психоаналитичната, а от друга – с феноменологичната изследователска визия. Обогатена по този начин, социологическата стратегия става далеч по-чувствителна, както казва авторката в игра на думи, далеч по-сетивна към човешката сетивност.

    Книгата е насочена не само към специалисти в областите на рефлексивната социология, психоанализата, социална­та психология, философията и теорията на културата, етиката, естетиката и литературознанието, но е изку­сителна за всеки любител на саморефлексията и хума­нитарното познание.

    Авторката Нина Николова е социолог и университетски преподавател по социология с над тридесетгодишен опит в изследвания в полето на книгата.

  • Серия: Социооптики
  • Област: история на социализма, културология, психоанализа, социална психология, социална философия, социология
  • Страници от книгата /
  • Художник: Ирина Джонкова
  • Година: 2020
  • Формат: 14 / 20.5 см.
  • 17.00 лв. 13.60 лв.

    Встъпителни думи . . . 7

    Първа част
    1. Зимел, Фройд и светът на миризмите като предизвикателство пред социологията . . . 15
    2. Das Unbehagen от Фройд  . . . 37
    3. Екскременти и парфюми: дезодориране и ароматизиране на тела и градски пространства . . . 53

    Втора част
    1. Ekel vs. Lust . . . 73
    2. Noli me tangere . . . 91
    Приложение 1: Homo hapticus: една критика на усилването. . .  109
    Приложение 2: ‘Дивото’ тяло и спортът: към една историческа социология на спорта . . . 115

    Трета част
    1. Санитарната култура: тоалетни предизвикателства . . . 131
    2. Частно пространство при социализма? . . . 153
    P.S.: ‘Бившите’ и прокрустовото ложе на новия свят  . . . 180
    Приложение: Материалността на афективните спомени  . . . 195
    Table of Contents  . . . 204
    Summary. . . 207
    За автора. . . 211