През 1907 г. Фройд започва анализата на Ернст Ланцер, която ще бъде решаваща в оформянето на неговата теория за натрапливите неврози.

През 1909 г. за пръв път ще бъдат издадени записките му, правени в хода на сесиите, станали легендарни в историята на психоаналитичната традиция с названието “Случаят на Човека плъх”. Те ни повеждат по следите на млад образован мъж – към ада на Ернст, обладан от идеята за някакво китайско наказание, при което на седалището ти привързват гърне, а в него пускат плъхове, които… се напъхват в ануса. Сред разказите, разговорите и Фройдовите коментари постепенно се очертават възлови за психоанализата като теория и терапия понятия — натрапчивост, вина, изтласкване, пренос, мазохизъм, амбивалентност.
Случаят не само гради теорията на Фройд, той тласка самия Фройд към отъждествяване с пациента. Същото започва да прави и читателят, който просветлено намира зрънца истина за самия себе си в стряскащото огледало на Човека плъх.

Това е вторият том от проекта ни за превод на класическите Фройдови 5 случая: те са пет истории, публикувани от Фройд в началото на XX в. и именно чрез тях, през грешки, провали и възхитителни прозрения, до голяма степен се ражда и самата същинска психоанализа, очертава се голяма част от полето й – хистерията на Дора (случай № 1), фобията на Ханс (случай № 3), параноята на Шребер (случай № 4), неврозите на Човека плъх (случай № 2) и смесицата от невроза и психоза на Човека вълк (случай № 5).

Без познаване на 5-ТЕ СЛУЧАЯ бихме останали далеч от най-забележителното психологическо направление на XX в., което ни изгражда културно, независимо дали осъзнаваме или отричаме това.

Предлагаме ви за пръв път всички тези случаи, придружени от специално написани за това издание послеслови на един от най-авторитетните български психотерапевти, д-р Давид Иерохам.