През 1903 г. Даниел Паул Шребер, председател на Дрезденския съд, написва Мемоари на един нервноболен – объркан, искрен разказ за неговото живеене и мислене, протичащо в психиатрични заведения, сред илюзорни отношения с лекуващите го лекари, в дом, където тече странна връзка със съпругата му, във всекидневие, пронизано от все по-нарастваща втренченост в собственото тяло, потръпващо във въображаемото удоволствие да стане жена, съпроводено с увереността, че е спасител на човечеството поради своята изумителна свързаност с Бог…

През 1911 г. Фройд публикува текст, в който превръща изповедите на Шребер в посредник за първата си анализа на психотичен индивид. Случаят Шребер има реномето и на първата цялостна анализа на хомосексуални влечения. Днес текстът навършва един век на все по-активен живот, през който най-големи-те умове в световната хуманитаристика неизменно посягат към него като към един от знаменателните за психоаналитичната
традиция, независимо дали го използват, за да я развиват или критикуват.

Това е четвъртият том от проекта ни за превод на класическите Фройдови 5 случая: те са пет истории, публикувани от Фройд в началото на XX в. и именно чрез тях, през грешки, провали и възхитителни прозрения, до голяма степен се ражда и самата същинска психоанализа, очертава се голяма част от полето й – хистерията на Дора (случай № 1), фобията на Ханс (случай № 3), параноята на Шребер (случай № 4), неврозите на Човека плъх (случай № 2) и смесицата от невроза и психоза на Човека вълк (случай № 5).

Без познаване на 5-ТЕ СЛУЧАЯ бихме останали далеч от най-забележителното психологическо направление на XX в., което ни изгражда културно, независимо дали осъзнаваме или отричаме това.

Предлагаме ви за пръв път всички тези случаи, придружени от специално написани за това издание послеслови на един от най-авторитетните български психотерапевти, д-р Давид Иерохам.