Третият том от поредицата класически 5 СЛУЧАЯ на Зигмунд Фройд разказва историята на петгодишния „Ханс” (името на истинския пациент, разбира се, не е разкрито), чието лечение е ръководено от Фройд, но провеждано от бащата на детето. Будното момченце, отглеждано с нежност и без особени забрани, си създава грандиозни страхове – от коне! – и се опитва да се справи със своята тревожност, която всъщност се дължи на изтласкано еротично желание. В заболяването на мъничкия пациент се проявява онова, което Фройд ще нарече „кастрационен комплекс” и „инфантилна сексуална организация”.

Ето я първата в историята на психоанализата детска анализа, която ни казва ясно: в детския живот се разкриват, и то непосредствено, същите сексуални импулси, чието изравяне при възрастния индивид коства такива усилия. А и въпросните сексуални импулси са присъщи за душевното устройство на всички хора, били те „нормални” или „нервни”, като при невротиците просто са изразени по-силно или изопачено.

Случаят е публикуван през 1909 г. и в него вече се долавя прочутата по-късно теза – психичната дейност при детето е пронизана от сексуална проблематика, която обуславя живота му като възрастен.

Класическите Фройдови 5-ТЕ СЛУЧАЯ са пет ucmopuu, публикувани от него в началото на XX в. – именно чрез тях, през грешки, провали и възхитителни прозрения, до голяма степен се ражда и самата същинска психоанализа, очертава се важна част от полето й – хистерията на Дора, фобията на Ханс, параноята на Шребер, неврозите на Човека плъх и смесицата от невроза и психоза на Човека вълк.

Без познаване на 5-ТЕ СЛУЧАЯ бихме останали далеч от най-забележителното психологическо направление на XX в., което ни изгражда културно, независимо дали осъзнаваме или отричаме това.

Предлагаме ви за пръв път всички тези случаи, придружени от специално написани за това издание послеслови на един от най-авторитетните български психотерапевти, д-р Давид Иерохам.