Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).

Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и – освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата – са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината.

„Преходността“ / „Траур и меланхолия“ / „Отричането“ / „Задръжка, симптом и страх“ оформят едни от най-плътните възли в мрежата от психоаналитични понятия и имат дълга история на интерпретации и влияние, а някои от тях – и силни, само привидно неочаквани отзвуци в теорията на културата и в логиката.

Книгата поставя началото на поредица „Теоретични пространства“. Поредицата включва работи на Зигмунд Фройд, психоаналитичната традиция и други сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на XX в. и до днес. Тя е дело на Издателска къща – Критика и Хуманизъм, Българско общество по групова анализа и групови процеси (съиздател) и специалисти от европейски академични и терапевтични институции.

Текстовете в книгата са абсолютно необходими за всеки, който е изкушен от пси-полето, било като специалист, било като любопитен към себе си човек, но са и безценни за литератори, философи, културолози, рефлексивни социолози, хора на изкуствата и за всеки уважаващ собствената си индивидуална и културна история човек.

Преводите са направени от специалисти в полето, изключително грижливо и в съобразност със съвременната терминология в хуманитаристиката и най-новите интерпретации на наследството на Зигмунд Фройд, консултирани с признати експерти.