„Тази книга е историческа: тя бележи една дата, дата в онова, което наричат социално и политическо признаване на хомосексуалността. Може би без пряко да го провокира, тя допринася за това хомосексуалността повече да не бъде причислявана към подлежащите на лечение сексуални патологии. Макар и единствено заради това, книгата заслужава да бъде преиздавана и четена.“ Това казва в специалния си предговор към книгата Рьоне Шерер.

Малката книжка е класика в гей-теорията, нещо като манифест на официалното признаване на хомосексуалността като немедицински, непатологичен факт. Книгата е пълна с живот и енергия, чете се лесно, съчетава в себе си психоанализа и марксистка теория и описва социалната и психичната динамика на така наречената хомофобия.
Хомосексуалното желание е един от първите документи на световното движение за свобода на хомосексуалните хора да изразят себе си. Авторът Окенгем, журналист, високо ценен от Жил Дельоз, събира в книгата взривовете от социална и теоретична енергия от Май 1968-а, както и от политическите бунтове на хората с хомосексуална ориентация в големите градове по цял свят по онова време покрай ню-йоркските бунтове от юни 1969.

Окенгем се опира именно върху теоретичната работа на Дельоз и Гатари и критикува влиятелните модели на психето и на сексуалното желание, изведени единствено от Лакан и Фройд. Разбира се, в книгата има и ясно набелязване на връзката с политическите ефекти на гей груповите идентичности.
Хомосексуалното желание се смята за вдъхновяващ анализ на едновременната фасцинация и страх на капиталистическите общества пред желанието към собствения пол и същевременно обсъжда теми, които продължават да са много продуктивни за queer политиките.