В тази своя провокативна книга Джани Ватимо, един от двамата най-големи съвременни италиански философи (другият е Джорджо Агамбен), си задава решаващите въпроси каква е съдбата на християнството след прочутото Ницшево оповестяване, че „Бог е мъртъв“ и може ли религията, и по-специално християнството, да оцелее в нашата постмодерна епоха?.
Когато един бивш учител попитал Ватимо дали все още вярва в Бог, отговорът му бил: „Ами, вярвам, че вярвам“.

Това парадоксално заявление на вяра служи на Ватимо за начало и основа на едно брилянтно изложение на христинството в новото хилядолетие – време, характеризиращо се с дълбока несигурност на мненията. Но то е и една искрена лична равносметка как самият Ватимо „възстановява“ своята вяра през Ницше и Хайдегер. Ватимо заявява, че секуларизацията всъщност е… осъществяване на централното християнско послание и подготовка за един нов модус на християнство.

Авторът обяснява, че думите на Ницше за Бог засягат единствено „моралния Бог“ и оставят пространство за възникването на „нови богове“. А постмодерното състояние на фрагментираност, антиевроцентризмът и постколониализмът могат да бъдат разбрани в светлината на тезата на Йоаким от Фиоре относно духовната епоха на историята.

Накрая Ватимо представя и прочутото си схващане за така нареченото „слабо мислене“. Тъй като философията в постметафизичната епоха може само да признава, че „всичко е интерпретация“, че „реалното“ е винаги относително, а не е онази твърда „истина“, за каквато някога сме го смятали, то съвременното мислене трябва да разпознае себе си като „слабо“ в противоположност на „силните“ фундационалистки претенции на метафизиката в миналото. Ватимо заключава, че тези фактори правят възможно религията и Бог да станат сериозна тема на философията отново и че философията по принцип е свързана с религия.