“Утопиите са мечти. Утопичните енергии са жизнено необходими за хората. За тях важи формулираната преди повече от сто години сентенция на Оскар Уайлд: ‘Карта на света, в която не е обозначена страната Утопия, не си заслужава вниманието’. В миналото подобни експерименти са предприемани най-вече от политически и/или артистични авангарди. В последно време обаче тази “сондажна функция” в обществото вече изпълняват не писатели, а програмисти, софтуер-дизайнери и инженери… Авторите на тази книга са убедени, че утопичното мислене има своето бъдеще. Текстовете им представят конкретно локализирани, напълно реалистични утопии, които обвързват под формата на разказ, наука и въображение. Фокусът умишлено е поставен не само върху новите интердисциплинарни науки — био- и нанотехнологиите, компютърните и мрежовите технологии, роботиката и постхуманизма, — но и върху теми и области, които са класически за утопията: върху политика, труд и общество.” Това са думи на единия от съставителите на книгата, Рудолф Мареш, който събира прелюбопитни текстове от автори, пишещи на немски и английски език, които и до днешния ден са напълно актуални. (вж. Съдържание)