Промо!
  • Автори: Надеж Рагару
  • “И българските евреи бяха спасени…”

    История на знанията за Холокоста в България

    Една държава, съюзник на Третия райх, отказва да депортира своите евреи и с това е изключение в Европа: ето такъв е образът на България от времето на Втората световна война, който преобладава до неотдавна. И в който се пропуска, че от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България между 1941 и 1944 г., почти всички евреи са „вдигнати“ от българските власти, конвоирани към Полша и унищожени.

    В тази книга, резултат на обширно изследване на документи и архиви, Надеж Рагару възсъздава произхода на онова, което отдавна се смята за безспорни факти – верни само защото в тях повсеместно се вярва. Тя обяснява:

    • защо една-единствена фасета от сложно и противоречиво минало се е превърнала в обект на приоритетен разказ;
    • как депортациите – без да бъдат премълчавани – са станали второстепенни в публичните дискурси, в музеите, в историческите книги и произведенията на изкуството, посветени на онзи период;
    • как писането за гоненията срещу евреите в България се е оказало заложник на Студената война, а после – на политическите борби и битките за паметта от времето след 1989 г. на Балканите и в света.

    Дълбоко оригинално като замисъл, но и като начин на писане, това историческо проучване е образцово размишление върху мълчанията за миналото.

    Авторката, Надеж Рагару, е професор в елитния Университет за политически науки (Sciences Po, Париж), където преподава история и памет за социализма и за Холокоста в Източна Европа. Била е Invited Scholar в Оксфордския университет и Reid Hall Fellow в Колумбийския университет. Изследва България от близо 30 години. На български през 2011 г. е публикувана и нейната книга Преплетените времена на настоящето: България 20 години след 1989.

  • Серия: Varius
  • Област: българска история, визуална история, историческа социология, история, история на Холокоста
  • Страници от книгата /
  • Предговор: Румен Аврамов, Лиляна Деянова
  • Превод от: френски
  • Преводач: Антоанета Колева, Румен Аврамов
  • Художник: Ирина Джонкова, фотографии за корицата: Ерве Робияр
  • Година: 2022
  • Страници: 514
  • Формат: 14 / 20.5 см.
  • ISBN: 9789545872457
  • 35.00 лв. 28.00 лв.

    Спасението – начини на употреба (Предговор от Румен Аврамов)…9

    Надеж Рагару – „история на истории“ (Предговор от Лиляна Деянова) …19

     

    Въведение …29

    За „спасяването на българските евреи“ и за националната изключителност: загадката на едно широко разпространено мнение … 35

    Знания от правосъдието, фикцията и спора:фрагменти без разбулване … 40

    Пространствено-времевите контури на проучването:пунктири, щрихи и липси … 43

    Национализиранията на миналото чрез интернационализиране: еврейски и нееврейски гласове … 46

    Една историческа социология на Студената война: мобилности, сблъсъци и случайности … 51

     

    Първа глава

    Съдебното произвеждане на разказ за гоненията на евреите: генезисът на един героизиращ наратив …55

    Да се съди по време на война:противоречивите мисии на правосъдието … 64

    Как антиеврейските престъпления стават (не)видими в „общите съдебни процеси“ …70

    Конструирането на правосъдна кауза от българските евреи комунисти … 76

    Обрисуване на съдебната сцена:обвиняемите, прокурорите и съдът … 82

    Зала 11.Моментна снимка … 89

    Германците, фашистите и „добрият народ“: да се очертае периметърът на виновността … 91

    Фашистът е антисемит… и обратно … 100

    Евфемизирането на еврейското страдание –продукт на конфликта между комунисти и ционисти? … 108

    Наследството на трибунала: един централен пропуск … 125

     

    Втора глава

    Депортирането на евреите от Беломорието, показано на екрана: договарянето на „социалистически“ прочит на войната …133

    „Превъзпитанието“ на масите чрез култура в България и в ГДР: политическо кино с неравностойни оръжия … 145

    Беглите появи на Холокоста по източногерманските и българските филмови екрани … 153

    Една копродукция, две институции, различни цели …157

    Конрад Волф и Анжел Вагенщайн: два пресекли се пътя … 162

    Бележки от снимките и други отклонения … 166

    Литературен сценарий, режисьорски сценарий и филм: ефектите на изрязването и кадрирането …170

    Две толкова различни войни: антифашистката борба исъпротивата, видени от България … 184

    Да се договори един източно-източен прочит на нацизма:полихромна германскост? … 193

    Еврейските съдбини в минорна гама … 199

    Еврейската пасивност – въпрос на жанр? … 203

    Християнски знаци за еврейското страдание?Появата на един глобален репертоар … 210

     

    Трета глава

    Депортирането на евреите от окупираните територии: мистериозните пътувания на един визуаленархив от 1943 г. … 217

    Да се добавят думи към мълчаливи образи:ролята на архивните описи … 223

    Един филм без автор и без поръчител? … 232

    Тук нищо не се вижда:да се гледат кадри, които не се поддават на анализ … 237

    От документа до произвеждането на съдебно доказателство: аферата „Бекерле“ … 249

    Българо-израело-американо-западногерманско правосъдно сътрудничество – един разказ от времето на Студената война … 256

    Документален филм за аферата „Бекерле“? В пресечната точкамежду изкуствата и Държавна сигурност … 275

    Културната дипломация на „спасяването на българските евреи“ … 280

    Когато „спасяването“ преминава на Запад … 293

    Къде пада Желязната завеса?София – Вашингтон – Йерусалим, рядкост и желание … 300

     

    Четвърта глава

    Да се намери точното присъствие на „спасението“ и надепортациите: дебатите след 1989 г. около паметта … 317

    Преоткритата полифония на миналото:от ОКПОЕ до „Шалом“, (не)разделими истини  … 327

    Когато историята излиза на политическата сцена … 335

    Кой ще пише миналото ни? Предоговарянето на териториите на българския исторически разказ … 342

    Сблъсъци на думи и на камъни сред еврейските общности, произхождащи от Балканите … 350

    Скандалът „Благовест Сендов“: „Българската гора“ в полето на вътрешната политика … 355

    Димитър Пешев: една нова топография на спомена … 376

     

    Пета глава

    Плодотворни спорове? Транснационализиране иинституционализиране на пространство за разногласия … 389

    Академични изследователи, експерти и активисти в пренарежданията на историографското поле … 393

    Към корените на българо-македонските споровеотносно Холокоста … 408

    Европейските институции в предизвикателствата наисторията и на паметта … 419

    Игри с мащаба, игри на кегли:дебатът около българските политики към историята … 430

    Да си спомняме за Холокоста, за да се борим срещуантисемитизма: възможно поле за конвергенция? … 443

    „Да осветим по-силно пътя към бъдещето“:под прожектора на евроатлантическата интеграция … 453

     

    Заключение 463

    Историографски спорове … 465

    Да говорим за Холокоста, т.е.за нещо друго … 474

    Еврейски гласове в писането на миналото … 476

    Предизвикателства към писането:да прелистваме времето, да изричаме видяното … 477

     

    Приложение … 483

    Благодарности … 487

    Списък на документи … 496

    Извори … 498

    Избрана библиография … 502

    Използвани съкращения …. 512