Промо!
  • Автори: Борис Буден
  • Зона на прехода

    За края на посткомунизма

    В тази неголяма, но предизвикателна към мисленето ни книга културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа.
    Повече от четвърт век след формалния край на комунизма той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички
    посткомунистически общества:
    • Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато в края на 80-те и началото на 90-те години бяха пренесени в посткомунистическите общества?
    • Възможно ли е да говорим за „край на обществото“, за някакво „разтваряне на социалното“, за преобразуване на „членството“ на индивидите в него?
    • Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма?
    • А как се свързва с ретроутопията, която цари в съвременното изкуство?
    • Защо копнежът по история замени пред очите ни вярата в прогреса и защо социалната надежда – парадоксално! –
    се търси по посока ‘минало’?
    Ето какво казва в книгата си Буден: „Моделът на прехода от комунистическа диктатура към демократична свобода напомня една известна сцена от филма на Андрей Тарковски Сталкер:… трима мъже пътуват с количка през забранената зона [, където] всички желания стават реалност… Но накрая, когато целта е постигната, когато развалините на потъналия свят са заличени от нов, пъстър живот, тези желания остават неосъществени… Това, което има значение, са не илюзиите, отвели ни в зоната, а единствено опитът, натрупан в нея.“

    Борис Буден е културен теоретик, есеист, писател и преводач, който е роден през 1958 г. в Хърватска и живее и работи в Австрия и Германия.Завършил е философия в Загреб, има докторска степен по теория на културата от Хумболтовия университет в Берлин. От началото на 80-те години работи като журналист и писател, а през 1993 г., като допълнителен израз на участието си в югославското движение за мир, създава в Загреб списанието Аркзин: културно-политическо и социалнокритическо издание, посветено на литература, изкуство, попкултура и нови медии. Основател и главен редактор е на „Бастард Пъблишинг“, а от политическия му активизъм се раждат и два тома с есета: Барикади I и II.

    Текстовете на Буден са философско-културологично-политологично осмисляне на посткомунистическата ситуация, но и културен и арт критицизъм. Постоянна е тезата му, че Европа е културно и политически разделена, както и че посткомунистическа Източна Европа бива третирана като аутсайдер и „копеле“. Но в нейната изключеност Буден вижда шансове за водещата й роля в предефиниране на същностно европейски ценности. Автор, съавтор и съставител е и на множество други книги, вкл.: Вавилонската яма: преводима ли е културата? (2004), Преводът: обещанията на едно понятие (2008), Относно войната: критически рийдър по съвременно изкуство (2006/2010), Изкуството и съвременната критическа практика: преизобретяване на институционалната критика (2009) и др. Буден е член е на екипа на Европейския институт за прогресивни културни политики [EIPCP] във Виена. Настоящата книга е неговата най-известна и най-превеждана работа.

  • Серия: Социооптики
  • Област: анализи на настоящето, културология, социална философия, социология
  • Страници от книгата /
  • Превод от: немски
  • Преводач: Светла Маринова
  • Художник: Яна Левиева
  • Година: 2016
  • Формат: 14 / 20.5 см.
  • ISBN: 9789545872068
  • 17.00 лв. 14.40 лв.

    Вместо въведение:
    Двадесетият човек

    I. Общество и култура: От безкласовото общество към лишената от общество класа
    Циничният обрат
    В перспективата на другите
    Когато „утопия“ все още не беше мръсна дума: либералната ирония на Рорти
    Сега става сериозно: преходът към цинизма
    „Кое е онова, което ни превръща в членове на едно общество?“
    Възможна ли е демокрация без капитализъм?
    Когато свободата имаше нужда от деца
    Една идеология на име транзитология
    Възпитание в непълнолетие
    Възпитание в глупост
    Да не забравяме: противопоставяне и съпротива
    Нищетата на наваксването
    Народът го искаше
    В началото бе свободата
    Накрая бе културата
    Беше ли комунизмът също колониална държава?
    Отхвърленото общество
    Неосъществената революция
    Там, където някога е имало общество
    Върху отсъстващата основа на обществото
    Преходът към политическото
    Чужди във всяко общество
    Едно постсоциално общество?
    Там, където някога е имало общество, са останали зони
    „Другари, и сега не се срамувам от моето комунистическо минало“

    II. Вяра: И Бог отново ще ни раздели
    Освободеният Бог
    Преоткритият Бог – в ритъма на рокендрола
    В опиянение от вярата
    Под натиска за легитимация
    Третият тоталитаризъм
    Така залязва Западът
    Вярата, която отново ще ни раздели
    Дотук и нито крачка нататък – либералната защита на светската държава
    Секуларизмът в отстъпление
    Богът на чуждата реч: понятието за превод на Хабермас
    Религията и политиката отвъд повелята за чистота
    Да вярваш или да не вярваш – това изобщо не е въпросът, докато си от моята вяра
    Когато обществото се разпада
    Вярата е по-студена от омразата
    III. Бъдеще: Утопия след края на утопията
    Надежда без общество?
    След края на утопията: ретроутопия
    Завръщане от бъдещето
    Завръщане в бъдещето
    Или бъдеще без общество, или общество без бъдеще
    „Къщата на терора“ в Будапеща
    Епилог: Посткомунистическият Робинзон