През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смя­тахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за „Никакви посмъртни публика­ции“, четвъртият том от легендарната поредица История на сексуалността. Той носи великолепното заглавие „При­знанията на плътта“ и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия – време, през което изследователите го­ворят за него като за „Свещения Граал“, изгубили надежда завещанието на Фуко да бъде нарушено и текстът да бъде изваден на бял свят. Но ето че публикацията му се случи и той се превръ­ща в едно от най-големите събития в света на хуманитар­ните и социалните науки през последните десетилетия.

Цели 34 години преди това Фуко си отива ненавре­менно, а само дни преди това са публикувани втори и трети том на поредицата: „Употребата на удоволствията“ и „Грижа­та за себе си“. Те на свой ред са отделени с цели осем години от манифестния първи том на поредицата – „Волята за знание“.

„Волята за знание“ е вероятно най-цитираната книга на Мишел Фуко и съдържа в синтезиран вид неговата прочута аналитика на властта. Именно тук са най-ясно изложени тезите, с които той се превръ­ща в най-радикалния обновител на това поле. Прицел за образцово приложение на изобретените изследовател­ски оръжия е т.нар. „диспозитив на сексуалност“. Във връзка с него за пръв път Фуко излага и принципите на една биополитика – вероятно най-грандиозното по по­следиците си негово откритие, преориентирало оттогава насам един огромен поток от хуманитарните и социал­ните науки и превърнало го в най-цитирания мислител в световен план.

Корицата е последният дизайн, който ни остави великолепната Яна Левиева (1967-2018), а изданието е придружено с уникална пощенска картичка. Преводът и заключителната бележка са на Антоанета Колева.