Американецът Ричард Рорти и италианецът Джани Ватимо са представители на доста различни философски традиции. Но онова, което ги обединява, е тяхната критичност към традицията на метафизиката. Предизвикателствата, каквито отправят те, отиват далеч отвъд философията и водят до преразглеждане на основанията на вярата в Бог и религиозния живот.
Според Рорти и Ватимо отхвърлянето на метафизиката не означава непременно смърт на религията. То отваря нови начини да си представяме какво означава да бъдеш религиозен – начини, които подчертават милосърдието, солидарността и иронията.
Тази книжка – този уникален разговор, който включва диалог между двамата блестящи философи – е забележителна не само заради това, че слива прагматизма (на Рорти) с херменевтиката (на Ватимо), но също заради това, че разпознава, признава границите както на традиционната религиозна вяра, така и на модерния секуларизъм.
Според Рорти краят на метафизиката подготвя пътя към една антиесенциалистка религия. Според неговото схващане за религията Бог няма да смята човечеството за слуга, а ще го смята за приятел.
Ватимо, който е едновременно отдаден католик, но и критик на църквата – а и все пак изтъкнат постмодерен философ – изследва изненадващото сближаване между християнство и херменевтика в светлината на разпадането на метафизично разбраната истина. Също както при херменевтиката, интерпретацията е централна за християнството, което разтваря преживяването на обективната реалност в „чуване и интерпретиране на послания“.
Оживеният диалог, какъвто представлява тази книга, модериран от Сантяго Забала, анализира бъдещето на религията, заедно с политическите, социалните и историческите аспекти, които характеризират нашия съвременен постмодерен, постметафизичен свят.