Eто какво казва самият автор за целите на книгата си: “Тук искам да опиша някои от безпокойствата на модерността. Под това разбирам характерни черти на съвременната култура и общество, които хората преживяват като загуба или упадък, макар нашата цивилизация да се “развива”. Понякога хората чувстват, че през последните години или десетилетия — например от Втората световна война или от петдесетте години насетне — настъпва някакъв съществен упадък. А понякога загубата се усеща относно един по-дълъг исторически период: цялата модерна епоха от XVII в. насам често е смятана за време на упадък. Въпреки че времевата скала може много да варира, има определено средоточие на темите за упадъка. Те често са вариации на няколко основни мотива. Тук искам да изтъкна две такива основни теми, а след това да добавя трета, която в голяма степен произлиза от първите две. Тези три теми съвсем не изчерпват въпроса, но могат до голяма степен да засегнат онова, което ни смущава и обърква относно модерното общество.”

В тази неголяма книга Чарлс Тейлър, известният теоретик на мултикултурализма и философската история на понятието „аз“, фокусира вниманието си върху едно ключово за модерността понятие: самоосъществяването. Според Тейлър то не означава непременно някакъв тип нарцисизъм и съвсем не е свързано задължително с отхвърляне на традиционните ценности на отдаденост и въвлеченост в социалното, в колектива, в ангажимента към другия. За Тейлър самоосъществяването е израз на много важен белег на модерната култура и съвсем не означава нещо социално и политически „опасно“.